Ако на днешния ден не си кажем добри думи, кога

 

Ако на днешния ден не си кажем положителни думи, по кое време различен път?

Христос воскресе! Ето ги най-хубавите думи. Ето я вярата.

Тази заран влязохме в църквата да запалителен свещ. И се омазахме с мед. Запалихме свещи и се омазахме с мед – по пръстите, по лактите, че дори и по якето. Шушляково яке, единствено че омазано с мед точно на Великден – по какъв начин ви се коства? Приказка цяла. 

Жена от село черпеше в храма с пита и мед за здраве на сина си, по тази причина се омазахме с мед. 

Напълнило ми се е сърцето със светлина. Ходя по-леко. Осъзнавам, че нищо не ме боли, очите ми преливат от зеленина и от надълбоко, чувство, че Животът е безконечен, че не може току-тъй да изчезне всичко. И че Бог ще се погрижи за това. 

Миналата година, почти по същото време, един синигер си направи гнездо под стряхата на къщата. Сигурно тъй като се вдигаше огромна дандания от ремонтите, които бях подхванал, синигерът се ядоса и си разхвърля гнездото. Както го беше направил, взе, та го разхвърля като сърдит човек. 

Тази година, откакто всичко почти е направено и няма поправки, и е пристигнала една тишина – относителна тишина, се появиха не едно, а три синигерови гнезда. Допускам, че оня – ядосания от предходната година, синигер се е успокоил по същия метод, по който и аз се успокоих, и е поканил още двама свои другари да си създадат гнезда в двора ни – цяла махала от синигери се явиха в двора ни. 

Навръх Великден срещнахме и бръмбари по пътя – още не доста огромни, само че към този момент лъскави и красиви, гущер прошумоля, гиздовранка се обърна с тил да не ѝ изядем орехчето, гривеци чухме да пеят, две диви патици също се явиха в небето. А реката хем е мощна и млада, хем е зелена и непокорна и като я виждам, не мога да спра да се удивлявам на всичко, което е в нея и към нея – камъчета, риби, раци, върби, треви, крайбрежия, птици, облаци, хора… И една бяла кобила, и дори едно магаре видяхме. Неописуем Великден! Усещам го с всеки сантиметър от тялото си. И се дивя, и се прехласвам на Възкресението на живота. 

Казват, че Христос е на всички места, и несъмнено е по този начин. Но аз най-добре го виждам тук – в боядисаните яйца, в бирите, които пият мъжете още от сутринта, в момчетиите, които карат като луди моторите си, в маанетата и чалга музиката в циганските дворове, в бабичката, която кара каручка с тор – във всичко, във всичко има Божие проявяване и причинност, които не ми е съдено нито да разбирам до дъно, нито да правя оценка. 

Вчера бях ядосан и писах яростно, и ме обиждаха, и аз писах обидни неща. Но през днешния ден ми е хубаво и думите ми са медени.

Днес съм изтощен от хубост и съм на Острова на Възкресението – в къщата си до църквата.

Николай Милчев